лукав

Речник на българския език

лука̀в прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

лука̀ва, лука̀во, мн. лука̀ви, прил.
1. Който е коварен, подъл, хитър.
2. Който изразява коварна хитрост. Лукава усмивка.
3. Който е игрив, добродушно хитър. • Лукавият. Название на дявола.

Грешни изписвания (3)

  • локав
  • локаф
  • лукаф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. лу-кав
непълен член лу-ка-вия
пълен член лу-ка-ви-ят
ж. р. лу-ка-ва
членувано лу-ка-ва-та
ср. р. лу-ка-во
членувано лу-ка-во-то
мн. ч. лу-ка-ви
членувано лу-ка-ви-те