завистлѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
завистлѝва, завистлѝво, мн. завистлѝви, прил.
1. Склонен към завист.
2. Изразяващ завист. Завистлив поглед.
1. Склонен към завист.
2. Изразяващ завист. Завистлив поглед.
Грешни изписвания (7)
- завестлив
- зъвестлив
- зъвистлив
- завестлиф
- завистлиф
- зъвестлиф
- зъвистлиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | за-вис-т-лив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | за-вис-т-ли-вия | ||
| пълен член | за-вис-т-ли-ви-ят | ||
| ж. р. | за-вис-т-ли-ва | ||
| членувано | за-вис-т-ли-ва-та | ||
| ср. р. | за-вис-т-ли-во | ||
| членувано | за-вис-т-ли-во-то | ||
| мн. ч. | за-вис-т-ли-ви | ||
| членувано | за-вис-т-ли-ви-те | ||