завистник

Речник на българския език

завѝстник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. завѝстници, м. Завистлив човек, завистливец.

Грешни изписвания (7)

  • зависнек
  • зависник
  • завистнек
  • зъвиснек
  • зъвисник
  • зъвистнек
  • зъвистник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-вис-т-ник
непълен член за-вис-т-ни-ка
пълен член за-вис-т-ни-кът
мн.ч. за-вис-т-ни-ци
членувано за-вис-т-ни-ци-те
бройна форма за-вис-т-ни-ци
звателна форма за-вис-т-ни-ко