вещ

Речник на българския език

1. вещ съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

вѐща, вѐщо, мн. вѐщи, прил. Опитен, изкусен, компетентен.
Вещо лице.Спец. Лице със специални познания в определена област, поканено в съда да изкаже компетентно мнение.



вещта̀, мн. вѐщи, ж.
1. Предмет, обикн. за битови нужди. Виж каква красива вещ, за какво ли се използва?
2. Само мн. Общо название на дрехите, бельото, принадлежностите за лично използване. Къде са ми вещите? Сега ще си разположа вещите.
3. Само мн. Багаж. Това ли са вашите вещи?

Грешни изписвания (1)

  • вешт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вещ
членувано вещ-та
мн.ч. ве-щи
членувано ве-щи-те
звателна форма

2. вещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вѐща, вѐщо, мн. вѐщи, прил. Опитен, изкусен, компетентен.
Вещо лице.Спец. Лице със специални познания в определена област, поканено в съда да изкаже компетентно мнение.



вещта̀, мн. вѐщи, ж.
1. Предмет, обикн. за битови нужди. Виж каква красива вещ, за какво ли се използва?
2. Само мн. Общо название на дрехите, бельото, принадлежностите за лично използване. Къде са ми вещите? Сега ще си разположа вещите.
3. Само мн. Багаж. Това ли са вашите вещи?

Грешни изписвания (1)

  • вешт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. вещ
непълен член ве-щия
пълен член ве-щи-ят
ж. р. ве-ща
членувано ве-ща-та
ср. р. ве-що
членувано ве-що-то
мн. ч. ве-щи
членувано ве-щи-те