обект

Речник на българския език

обѐкт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. обѐкти, (два) обѐкта, м.
1. Предмет, явление, факт, към който е насочена някаква дейност. Обект на изследване.
2. Предприятие, учреждение, сграда, място, където се извършва дейност. На обекта докараха строителен материал. Военен обект.
3. Спец. В граматиката — предметът, който е засегнат от глаголното действие; допълнение.
4. Спец. Във философията — външният свят, който съществува независимо от съзнанието ни.

Грешни изписвания (1)

  • убект

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обект
непълен член обек-та
пълен член обек-тът
мн.ч. обек-ти
членувано обек-ти-те
бройна форма обек-та
звателна форма