годен

Речник на българския език

го̀ден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

го̀дна, го̀дно, мн. го̀дни, прил.
1. За човек — способен. Годен за военна служба.
2. Който удовлетворява определени изисквания. Годно за употреба.
същ. го̀дност, годността̀, ж. Срок на годност.

Грешни изписвания (1)

  • годин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. го-ден
непълен член год-ния
пълен член год-ни-ят
ж. р. год-на
членувано год-на-та
ср. р. год-но
членувано год-но-то
мн. ч. год-ни
членувано год-ни-те