годност

Речник на българския език

го̀дност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

вж. го̀ден

Грешни изписвания (3)

  • годнуст
  • годнос
  • годнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. год-ност
членувано год-ност-та
мн.ч. год-нос-ти
членувано год-нос-ти-те
звателна форма