пригоден

Речник на българския език

1. приго̀ден прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

пригодна, пригодно, мн. пригодни, прил. Разг. Удобен, подходящ. пригодена, пригодено, мн. пригодени, прил. Който е приспособен за определена цел или естествено е подходящ за нея.

Грешни изписвания (3)

  • прегоден
  • прегодин
  • пригодин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. при-го-ден
непълен член при-го-де-ния
пълен член при-го-де-ни-ят
ж. р. при-го-де-на
членувано при-го-де-на-та
ср. р. при-го-де-но
членувано при-го-де-но-то
мн. ч. при-го-де-ни
членувано при-го-де-ни-те

2. приго̀ден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

пригодна, пригодно, мн. пригодни, прил. Разг. Удобен, подходящ. пригодена, пригодено, мн. пригодени, прил. Който е приспособен за определена цел или естествено е подходящ за нея.

Грешни изписвания (3)

  • прегоден
  • прегодин
  • пригодин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. при-го-ден
непълен член при-год-ния
пълен член при-год-ни-ят
ж. р. при-год-на
членувано при-год-на-та
ср. р. при-год-но
членувано при-год-но-то
мн. ч. при-год-ни
членувано при-год-ни-те

3. пригоден — мин. страд. прич. м. р.

пригоден е производна форма на пригодя (мин. страд. прич. м. р.).