приспособен

Речник на българския език

1. приспособѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

приспособена, приспособено, мн. приспособени, прил. Който се е приспособил към нещо.

Грешни изписвания (7)

  • преспособен
  • преспосубен
  • преспусобен
  • преспусубен
  • приспосубен
  • приспусобен
  • приспусубен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. прис-по-со-бен
непълен член прис-по-со-бе-ния
пълен член прис-по-со-бе-ни-ят
ж. р. прис-по-со-бе-на
членувано прис-по-со-бе-на-та
ср. р. прис-по-со-бе-но
членувано прис-по-со-бе-но-то
мн. ч. прис-по-со-бе-ни
членувано прис-по-со-бе-ни-те

2. приспособен — мин. страд. прич. м. р.

приспособен е производна форма на приспособя (мин. страд. прич. м. р.).