приучен

Речник на българския език

1. приучен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. при-у-чен
непълен член при-у-че-ния
пълен член при-у-че-ни-ят
ж. р. при-у-че-на
членувано при-у-че-на-та
ср. р. при-у-че-но
членувано при-у-че-но-то
мн. ч. при-у-че-ни
членувано при-у-че-ни-те

2. приучен — мин. страд. прич. м. р.

приучен е производна форма на приуча (мин. страд. прич. м. р.).