нареден

Речник на българския език

1. наредѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • нариден
  • нъреден
  • нъриден

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-ре-ден
непълен член на-ре-де-ния
пълен член на-ре-де-ни-ят
ж. р. на-ре-де-на
членувано на-ре-де-на-та
ср. р. на-ре-де-но
членувано на-ре-де-но-то
мн. ч. на-ре-де-ни
членувано на-ре-де-ни-те

2. нареден — мин. страд. прич. м. р.

нареден е производна форма на наредя (мин. страд. прич. м. р.).