ловък

Речник на българския език

ло̀вък — прилагателно име (тип 80) редактиране

Значение

ло̀вка, ло̀вко, мн. ло̀вки, прил.
1. Който е сръчен, умел, бърз. Ловък спортист. Ловък ездач.
2. Прен. Който умее да намери изход от всяко положение; хитър, гъвкав. Ловък търговец. Ловък дипломат.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • ловак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ло-вък
непълен член лов-кия
пълен член лов-ки-ят
ж. р. лов-ка
членувано лов-ка-та
ср. р. лов-ко
членувано лов-ко-то
мн. ч. лов-ки
членувано лов-ки-те

Връзки