1.
изпѐчен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
изпѐчена, изпѐчено, мн. изпѐчени, прил.
1. Който е приготвен чрез печене; опечен. Баницата е вече изпечена.
2. Който е физически издръжлив, жилав. Изпечен кон.
3. Прен. Който е опитен в нещо, обигран. Изпечена е в готвенето. Изпечена шивачка. Изпечен лъжец.
1. Който е приготвен чрез печене; опечен. Баницата е вече изпечена.
2. Който е физически издръжлив, жилав. Изпечен кон.
3. Прен. Който е опитен в нещо, обигран. Изпечена е в готвенето. Изпечена шивачка. Изпечен лъжец.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- езпечен
- езпечин
- еспечен
- еспечин
- изпечин
- испечен
- испечин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | из-пе-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | из-пе-че-ния | ||
| пълен член | из-пе-че-ни-ят | ||
| ж. р. | из-пе-че-на | ||
| членувано | из-пе-че-на-та | ||
| ср. р. | из-пе-че-но | ||
| членувано | из-пе-че-но-то | ||
| мн. ч. | из-пе-че-ни | ||
| членувано | из-пе-че-ни-те | ||
2. изпечен — мин. страд. прич. м. р.
изпечен е производна форма на изпека (мин. страд. прич. м. р.).