закален

Речник на българския език

1. закалѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

закалѐна, закалѐно, мн. закалѐни, прил.
1. Който е добил физическа и нравствена издръжливост; кален. Беше закален и не настиваше.
2. Спец. За метал, стъкло и др. — който е добил голяма твърдост чрез силно нагряване и бързо охлаждане. Закалена стомана.

Грешни изписвания (3)

  • закълен
  • зъкален
  • зъкълен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-ка-лен
непълен член за-ка-ле-ния
пълен член за-ка-ле-ни-ят
ж. р. за-ка-ле-на
членувано за-ка-ле-на-та
ср. р. за-ка-ле-но
членувано за-ка-ле-но-то
мн. ч. за-ка-ле-ни
членувано за-ка-ле-ни-те

2. закален — мин. страд. прич. м. р.

закален е производна форма на закаля (мин. страд. прич. м. р.).