кален

Речник на българския език

1. ка̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

калѐна, калѐно, мн. калѐни, прил.
1. За метал — който е закален и има голяма твърдост. Калено желязо.
2. За човек — физически и нравствено издръжлив; закален, привикнал. Кален е и никога не боледува.

Грешни изписвания (1)

  • калин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ка-лен
непълен член кал-ния
пълен член кал-ни-ят
ж. р. кал-на
членувано кал-на-та
ср. р. кал-но
членувано кал-но-то
мн. ч. кал-ни
членувано кал-ни-те

2. Ка̀лен географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Калин

3. кален — мин. страд. прич. м. р.

кален е производна форма на каля (мин. страд. прич. м. р.).