измацан

Речник на българския език

1. измацан прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-ма-цан
непълен член из-ма-ца-ния
пълен член из-ма-ца-ни-ят
ж. р. из-ма-ца-на
членувано из-ма-ца-на-та
ср. р. из-ма-ца-но
членувано из-ма-ца-но-то
мн. ч. из-ма-ца-ни
членувано из-ма-ца-ни-те

2. измацан — мин. страд. прич. м. р.

измацан е производна форма на измацам (мин. страд. прич. м. р.).