сварен

Речник на българския език

1. сварен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сва-рен
непълен член сва-ре-ния
пълен член сва-ре-ни-ят
ж. р. сва-ре-на
членувано сва-ре-на-та
ср. р. сва-ре-но
членувано сва-ре-но-то
мн. ч. сва-ре-ни
членувано сва-ре-ни-те

2. сварен — мин. страд. прич. м. р.

сварен е производна форма на сваря (мин. страд. прич. м. р.).

3. сварен — мин. страд. прич. м. р.

сварен е производна форма на сваря (мин. страд. прич. м. р.).