дипломат

Речник на българския език

диплома̀т съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. диплома̀ти, м.
1. Длъжностно лице, което осъществява официалните отношения на една държава, чийто представител е, с други държави.
2. Прен. Разг. Съобразителен човек, който умело урежда отношенията си с другите хора.

Грешни изписвания (3)

  • депломат
  • деплумат
  • диплумат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дип-ло-мат
непълен член дип-ло-ма-та
пълен член дип-ло-ма-тът
мн.ч. дип-ло-ма-ти
членувано дип-ло-ма-ти-те
бройна форма дип-ло-ма-ти
звателна форма дип-ло-ма-те