ловко

Речник на българския език

1. ло̀вко — наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч. Сръчно, умело. Скачам ловко. Зашивам ловко.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • ловку
  • лофко
  • лофку

2. ловко — ср. р.

ловко е производна форма на ловък (ср. р.).

Връзки