тъ̀нък
—
прилагателно име
(тип 80)
Значение
тъ̀нка, тъ̀нко, мн. тъ̀нки, прил.
1. Който има малка дебелина, малък напречен разрез. Тънки пръсти. Тънък плат.
2. За звук — с висок регистър. Тънък детски глас.
3. Който е свързан с най-малките подробности. Тънка разлика.
4. Проницателен, остър, умен. Тънък познавач на българската душевност.
5. Изящен, изискан, не груб. Тънка изработка. Тънка миризма.
6. Лек, едва забележим. Тънка шега.
7. Който бързо възприема нещо; остър, силно развит. Тънък слух.
нареч. тъ̀нко.
• Тънка ми е кесията. — Разг. Нямам достатъчно пари, беден съм.
• По тънката — част. Разг. Ирон. За мъж — който задиря жените.
1. Който има малка дебелина, малък напречен разрез. Тънки пръсти. Тънък плат.
2. За звук — с висок регистър. Тънък детски глас.
3. Който е свързан с най-малките подробности. Тънка разлика.
4. Проницателен, остър, умен. Тънък познавач на българската душевност.
5. Изящен, изискан, не груб. Тънка изработка. Тънка миризма.
6. Лек, едва забележим. Тънка шега.
7. Който бързо възприема нещо; остър, силно развит. Тънък слух.
нареч. тъ̀нко.
• Тънка ми е кесията. — Разг. Нямам достатъчно пари, беден съм.
• По тънката — част. Разг. Ирон. За мъж — който задиря жените.
Синоними
- възтънък, тъничък, изтънял, деликатен, нежен, слаб, отслабнал, фин
- лек, ефирен
- дипломатичен, хитър, остроумен, внимателен
- подробен, точен
- заострен, шилест
- неуловим, едва доловим
- остър, изострен
- писклив, висок
- чувствителен
- проницателен, съобразителен, умен
- рядък, оредял, оскъден
- строен, гъвкав, грациозен
- отракан, ловък
- изящен, изтънчен
- изискан
- изкусен, лукав, дяволит, ироничен
Грешни изписвания (1)
- тънак