изтънял

Речник на българския език

1. изтънял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтънял е производна форма на изтъня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтънял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтънял е производна форма на изтъня (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. изтънял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтънял е производна форма на изтънея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. изтънял — мин. деят. св. прич. м. р.

изтънял е производна форма на изтънея (мин. деят. св. прич. м. р.).