оскъден

Речник на българския език

оскъ̀ден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

оскъ̀дна, оскъ̀дно, мн. оскъ̀дни, прил. Който е в малко или недостатъчно количество. Оскъдна храна. Оскъдни познания.
същ. оскъ̀дност, оскъдността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • оскъдин
  • ускъден
  • ускъдин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ос-къ-ден
непълен член ос-къд-ния
пълен член ос-къд-ни-ят
ж. р. ос-къд-на
членувано ос-къд-на-та
ср. р. ос-къд-но
членувано ос-къд-но-то
мн. ч. ос-къд-ни
членувано ос-къд-ни-те