непълен

Речник на българския език

непъ̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

непъ̀лна, непъ̀лно, мн. непъ̀лни, прил.
1. Който не е пълен до горе. Непълна чаша.
2. Който не е цял, завършен. Непълен отговор.
3. Който не е достатъчен, окончателен. Непълни данни.
Непълен член.Спец. Кратък член на имена от мъжки род.

Грешни изписвания (3)

  • непълин
  • нипълен
  • нипълин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-пъ-лен
непълен член не-пъл-ния
пълен член не-пъл-ни-ят
ж. р. не-пъл-на
членувано не-пъл-на-та
ср. р. не-пъл-но
членувано не-пъл-но-то
мн. ч. не-пъл-ни
членувано не-пъл-ни-те