мимолетен

Речник на българския език

мимолѐтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

мимолѐтна, мимолѐтно, мн. мимолѐтни, прил. Който минава бързо; недълготраен. Мимолетно щастие.

Грешни изписвания (7)

  • мемолетен
  • мемолетин
  • мемулетен
  • мемулетин
  • мимолетин
  • мимулетен
  • мимулетин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ми-мо-ле-тен
непълен член ми-мо-лет-ния
пълен член ми-мо-лет-ни-ят
ж. р. ми-мо-лет-на
членувано ми-мо-лет-на-та
ср. р. ми-мо-лет-но
членувано ми-мо-лет-но-то
мн. ч. ми-мо-лет-ни
членувано ми-мо-лет-ни-те