бегъл

Речник на българския език

бѐгъл прилагателно име (тип 80) редактиране

Значение

бѐгла, бѐгло, мн. бѐгли, прил.
1. Който е едва забележим. Бегла усмивка.
2. Който трае кратко; бърз. Бегли срещи.
3. Който е повърхностен, незадълбочен. Бегли бележки.
нареч. бѐгло. Погледнах го бегло. Познавам го бегло.

Грешни изписвания (1)

  • бегал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бе-гъл
непълен член бег-лия
пълен член бег-ли-ят
ж. р. бег-ла
членувано бег-ла-та
ср. р. бег-ло
членувано бег-ло-то
мн. ч. бег-ли
членувано бег-ли-те