краткотраен

Речник на българския език

краткотра̀ен прилагателно име (тип 85) редактиране

Значение

краткотра̀йна, краткотра̀йно, мн. краткотра̀йни, прил. Който трае кратко. Краткотрайна операция.

Грешни изписвания (7)

  • краткотраин
  • краткутраен
  • краткутраин
  • кръткотраен
  • кръткотраин
  • кръткутраен
  • кръткутраин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. крат-кот-ра-ен
непълен член крат-кот-рай-ния
пълен член крат-кот-рай-ни-ят
ж. р. крат-кот-рай-на
членувано крат-кот-рай-на-та
ср. р. крат-кот-рай-но
членувано крат-кот-рай-но-то
мн. ч. крат-кот-рай-ни
членувано крат-кот-рай-ни-те