тленен

Речник на българския език

тлѐнен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

тлѐнна, тлѐнно, мн. тлѐнни, прил. Който подлежи на гниене, на разлагане; не вечен. Всички сме тленни и грешни.
Тленни останки. — Тяло (или части от тяло) на покойник. Намерени са тленните останки на жертвите от катастрофата.
същ. тлѐнност, тленността̀, ж.

Грешни изписвания (1)

  • тленин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тле-нен
непълен член тлен-ния
пълен член тлен-ни-ят
ж. р. тлен-на
членувано тлен-на-та
ср. р. тлен-но
членувано тлен-но-то
мн. ч. тлен-ни
членувано тлен-ни-те