минутен

Речник на българския език

мину̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • менутен
  • менутин
  • минутин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ми-ну-тен
непълен член ми-нут-ния
пълен член ми-нут-ни-ят
ж. р. ми-нут-на
членувано ми-нут-на-та
ср. р. ми-нут-но
членувано ми-нут-но-то
мн. ч. ми-нут-ни
членувано ми-нут-ни-те