внезапен

Речник на българския език

внеза̀пен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

внеза̀пна, внеза̀пно, мн. внеза̀пни, прил. Който става или започва изведнъж, бързо, неочаквано. Внезапен удар. Внезапен дъжд.
нареч. внеза̀пно. Внезапно той изкрещя.

Грешни изписвания (3)

  • внезапин
  • внизапен
  • внизапин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. вне-за-пен
непълен член вне-зап-ния
пълен член вне-зап-ни-ят
ж. р. вне-зап-на
членувано вне-зап-на-та
ср. р. вне-зап-но
членувано вне-зап-но-то
мн. ч. вне-зап-ни
членувано вне-зап-ни-те