стремглав

Речник на българския език

стремгла̀в прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

стремгла̀ва, стремгла̀во, мн. стремгла̀ви, прил. Който се осъществява с устрем, безразсъдно; стремителен, буен. Стремглаво нападение.
нареч. стремгла̀во.

Грешни изписвания (3)

  • стримглав
  • стремглаф
  • стримглаф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. стрем-г-лав
непълен член стрем-г-ла-вия
пълен член стрем-г-ла-ви-ят
ж. р. стрем-г-ла-ва
членувано стрем-г-ла-ва-та
ср. р. стрем-г-ла-во
членувано стрем-г-ла-во-то
мн. ч. стрем-г-ла-ви
членувано стрем-г-ла-ви-те