светка̀вичен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
светкавична, светкавично, мн. светкавични, прил.
1. Който се отнася до светкавица. Светкавичен блясък.
2. Прен. Който е извънредно бърз, мигновен, устремен. Светкавична скорост. Светкавична поща. Светкавичен поглед. Светкавична реакция.
3. Прен. Който е изключително неочакван, изненадващ. Светкавичен удар по врага. Светкавично нападение. ____ нареч. светкавично.
1. Който се отнася до светкавица. Светкавичен блясък.
2. Прен. Който е извънредно бърз, мигновен, устремен. Светкавична скорост. Светкавична поща. Светкавичен поглед. Светкавична реакция.
3. Прен. Който е изключително неочакван, изненадващ. Светкавичен удар по врага. Светкавично нападение. ____ нареч. светкавично.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- светкавечен
- светкавечин
- светкавичин
- свиткавечен
- свиткавечин
- свиткавичен
- свиткавичин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | свет-ка-ви-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | свет-ка-вич-ния | ||
| пълен член | свет-ка-вич-ни-ят | ||
| ж. р. | свет-ка-вич-на | ||
| членувано | свет-ка-вич-на-та | ||
| ср. р. | свет-ка-вич-но | ||
| членувано | свет-ка-вич-но-то | ||
| мн. ч. | свет-ка-вич-ни | ||
| членувано | свет-ка-вич-ни-те | ||