накърнен

Речник на българския език

1. накърнѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

накърнѐна, накърнѐно, мн. накърнѐни, прил. Който не е цял; с нарушена цялост, засегнат. Накърнена цялост. Накърнено достойнство.

Грешни изписвания (3)

  • накарнен
  • нъкарнен
  • нъкърнен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-кър-нен
непълен член на-кър-не-ния
пълен член на-кър-не-ни-ят
ж. р. на-кър-не-на
членувано на-кър-не-на-та
ср. р. на-кър-не-но
членувано на-кър-не-но-то
мн. ч. на-кър-не-ни
членувано на-кър-не-ни-те

2. накърнен — мин. страд. прич. м. р.

накърнен е производна форма на накърня (мин. страд. прич. м. р.).