1.
нащъ̀рбен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
нащъ̀рбена, нащъ̀рбено, мн. нащъ̀рбени, прил.
1. Който има ръб с нарушена цялост. Нащърбена чаша. Нащърбен нож.
2. Прен. За Луната — не е в пълнолуние или новолуние. На небето се показа нащърбеният месец.
1. Който има ръб с нарушена цялост. Нащърбена чаша. Нащърбен нож.
2. Прен. За Луната — не е в пълнолуние или новолуние. На небето се показа нащърбеният месец.
Грешни изписвания (7)
- наштърбен
- наштърбин
- нащърбин
- нъштърбен
- нъштърбин
- нъщърбен
- нъщърбин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | на-щър-бен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | на-щър-бе-ния | ||
| пълен член | на-щър-бе-ни-ят | ||
| ж. р. | на-щър-бе-на | ||
| членувано | на-щър-бе-на-та | ||
| ср. р. | на-щър-бе-но | ||
| членувано | на-щър-бе-но-то | ||
| мн. ч. | на-щър-бе-ни | ||
| членувано | на-щър-бе-ни-те | ||
2. нащърбен — мин. страд. прич. м. р.
нащърбен е производна форма на нащърбя (мин. страд. прич. м. р.).