ранен

1. ра̀нен — прилагателно име (тип 79)

Значение

ранна, ранно, мн. ранни, прил.
1. Който се отнася към първоначалното време на създаване, пораждане на нещо; пръв. Ранно утро. Ранна есен.
2. Който се отнася към началото на деня. Ранен влак.
3. Преждевременен, безвременен, прибързан. Ранен брак. ранена, ранено, мн. ранени, прил.
1. Когото са ранили. Ранен войник.
2. Прен. Когото са обидили, засегнали дълбоко. Тя беше ранена от тези думи. раненият, ранения, мн. ранени, м. Ранен човек. Ранените са настанени в лазарета.

Синоними

Грешни изписвания (1)

ранин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч.	м. р.		ра-нен
		непълен член	ран-ния
		пълен член	ран-ни-ят
	ж. р.		ран-на
	ж. р.	членувано	ран-на-та
	ср. р.		ран-но
	ср. р.	членувано	ран-но-то
мн. ч.			ран-ни
мн. ч.		членувано	ран-ни-те

2. ранен — мин. страд. прич. м. р.

ранен е производна форма на раня (мин. страд. прич. м. р.).