първоначален

Речник на българския език

първонача̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

първоначална, първоначално, мн. първоначални, прил. Най-първи, който предшества всички други. Първоначален разказ. Първоначално образование.

Грешни изписвания (15)

  • парвоначален
  • парвоначалин
  • парвонъчален
  • парвонъчалин
  • парвуначален
  • парвуначалин
  • парвунъчален
  • парвунъчалин
  • първоначалин
  • първонъчален
  • първонъчалин
  • първуначален
  • първуначалин
  • първунъчален
  • първунъчалин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пър-во-на-ча-лен
непълен член пър-во-на-чал-ния
пълен член пър-во-на-чал-ни-ят
ж. р. пър-во-на-чал-на
членувано пър-во-на-чал-на-та
ср. р. пър-во-на-чал-но
членувано пър-во-на-чал-но-то
мн. ч. пър-во-на-чал-ни
членувано пър-во-на-чал-ни-те