първичен

Речник на българския език

първѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

първична, първично, мн. първични, прил.
1. Първоначален, изходен. Първичен инстинкт.
2. Който служи за основа в изграждането на някаква сложна система, организация. Първичен модел.същ. първичност, първичността, ж. (в 1 знач. )

Грешни изписвания (3)

  • парвичен
  • парвичин
  • първичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пър-ви-чен
непълен член пър-вич-ния
пълен член пър-вич-ни-ят
ж. р. пър-вич-на
членувано пър-вич-на-та
ср. р. пър-вич-но
членувано пър-вич-но-то
мн. ч. пър-вич-ни
членувано пър-вич-ни-те