туземен

Речник на българския език

тузѐмен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

тузѐмна, тузѐмно, мн. тузѐмни, прил. Местен, коренен (за население на нецивилизовани земи).

Грешни изписвания (3)

  • тоземен
  • тоземин
  • туземин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ту-зе-мен
непълен член ту-зем-ния
пълен член ту-зем-ни-ят
ж. р. ту-зем-на
членувано ту-зем-на-та
ср. р. ту-зем-но
членувано ту-зем-но-то
мн. ч. ту-зем-ни
членувано ту-зем-ни-те