древен

Речник на българския език

дрѐвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

дрѐвна, дрѐвно, мн. дрѐвни, прил. Който се отнася към древността; старинен. Древни хора. Древна история. Древна мъдрост.

Грешни изписвания (1)

  • древин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дре-вен
непълен член древ-ния
пълен член древ-ни-ят
ж. р. древ-на
членувано древ-на-та
ср. р. древ-но
членувано древ-но-то
мн. ч. древ-ни
членувано древ-ни-те