старинен

Речник на българския език

старѝнен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

старѝнна, старѝнно, мн. старѝнни, прил.
1. Който се отнася до отдавна минали времена и затова е ценен и има висока стойност; древен. Старинен часовник.
2. Остар. Който е отживял времето си; остарял, овехтял. Тези старинни чинии не могат вече да ни служат.
същ. старѝнност, старинността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • старинин
  • стъринен
  • стъринин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ста-ри-нен
непълен член ста-рин-ния
пълен член ста-рин-ни-ят
ж. р. ста-рин-на
членувано ста-рин-на-та
ср. р. ста-рин-но
членувано ста-рин-но-то
мн. ч. ста-рин-ни
членувано ста-рин-ни-те