първобѝтен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
първобитна, първобитно, мн. първобитни, прил.
1. Който се отнася към най-старата епоха от развитието на човечеството. Първобитно общество.
2. Прен. Некултурен, нецивилизован, див, прост. Първобитни нрави.същ. първобитност, първобитността, ж.
1. Който се отнася към най-старата епоха от развитието на човечеството. Първобитно общество.
2. Прен. Некултурен, нецивилизован, див, прост. Първобитни нрави.същ. първобитност, първобитността, ж.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- парвобитен
- парвобитин
- парвубитен
- парвубитин
- първобитин
- първубитен
- първубитин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | пър-во-би-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | пър-во-бит-ния | ||
| пълен член | пър-во-бит-ни-ят | ||
| ж. р. | пър-во-бит-на | ||
| членувано | пър-во-бит-на-та | ||
| ср. р. | пър-во-бит-но | ||
| членувано | пър-во-бит-но-то | ||
| мн. ч. | пър-во-бит-ни | ||
| членувано | пър-во-бит-ни-те | ||