прастар

Речник на българския език

пра̀ста̀р прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. прас-тар
непълен член прас-та-рия
пълен член прас-та-ри-ят
ж. р. прас-та-ра
членувано прас-та-ра-та
ср. р. прас-та-ро
членувано прас-та-ро-то
мн. ч. прас-та-ри
членувано прас-та-ри-те