допотопен

Речник на българския език

допото̀пен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

допото̀пна, допото̀пно, мн. допото̀пни, прил.
1. Който е от отминали времена, отпреди библейския потоп. Допотопно влечуго.
2. Прен. Много стар, овехтял, износен, демодиран. Допотопен костюм.

Грешни изписвания (7)

  • допотопин
  • допутопен
  • допутопин
  • дупотопен
  • дупотопин
  • дупутопен
  • дупутопин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. до-по-то-пен
непълен член до-по-топ-ния
пълен член до-по-топ-ни-ят
ж. р. до-по-топ-на
членувано до-по-топ-на-та
ср. р. до-по-топ-но
членувано до-по-топ-но-то
мн. ч. до-по-топ-ни
членувано до-по-топ-ни-те