встъпителен

Речник на българския език

встъпѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

встъпѝтелна, встъпѝтелно, мн. встъпѝтелни, прил. С който се започва; начален. Встъпително слово.

Грешни изписвания (7)

  • встапителен
  • встапителин
  • встапитилен
  • встапитилин
  • встъпителин
  • встъпитилен
  • встъпитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. встъ-пи-те-лен
непълен член встъ-пи-тел-ния
пълен член встъ-пи-тел-ни-ят
ж. р. встъ-пи-тел-на
членувано встъ-пи-тел-на-та
ср. р. встъ-пи-тел-но
членувано встъ-пи-тел-но-то
мн. ч. встъ-пи-тел-ни
членувано встъ-пи-тел-ни-те