недостатъчен

Речник на българския език

недоста̀тъчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

недоста̀тъчна, недоста̀тъчно, мн. недоста̀тъчни, прил.
1. Който не стига, в малко количество е. Недостатъчни средства.
2. Незавършен, непълен, с пропуски, незадоволителен. Недостатъчни знания.
същ. недоста̀тъчност, недостатъчността̀, ж. Сърдечна недостатъчност.

Грешни изписвания (15)

  • недостатачен
  • недостатачин
  • недостатъчин
  • недустатачен
  • недустатачин
  • недустатъчен
  • недустатъчин
  • нидостатачен
  • нидостатачин
  • нидостатъчен
  • нидостатъчин
  • нидустатачен
  • нидустатачин
  • нидустатъчен
  • нидустатъчин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-дос-та-тъ-чен
непълен член не-дос-та-тъч-ния
пълен член не-дос-та-тъч-ни-ят
ж. р. не-дос-та-тъч-на
членувано не-дос-та-тъч-на-та
ср. р. не-дос-та-тъч-но
членувано не-дос-та-тъч-но-то
мн. ч. не-дос-та-тъч-ни
членувано не-дос-та-тъч-ни-те