оредял

Речник на българския език

1. оредял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оредял е производна форма на оредея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оредял — мин. деят. св. прич. м. р.

оредял е производна форма на оредея (мин. деят. св. прич. м. р.).