едва

Речник на българския език

едва̀ наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч.
1. С усилие, с мъка. Едва го домъкнах дотук.
2. В малка, слаба степен. Този текст едва се разчита.
3. В малко, недостатъчно количество. Бях едва десетгодишен, когато трябваше да напуснем тоя град.
4. Твърде късно, чак. Едва тогава аз разбрах истината.
5. Твърде скоро, току-що. Изненадите едва започваха. Едва от няколко месеца работиш, а искаш голяма заплата.
Едва ли. — Кой знае, надали. Едва ли има по-недисциплинирано дете от него.
Едва ли не. — Почти. За теб аз съм едва ли не престъпник.

Грешни изписвания (3)

  • едвъ
  • идва
  • идвъ