излеко

Речник на българския език

излѐко — наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч. Леко, в неголяма степен, плавно. Усмихва се излеко. Запява излеко.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • езлеко
  • езлеку
  • излеку

Връзки