полека

Речник на българския език

полѐка наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч.
1. Бавно, спокойно, без бързане. Вървя полека.
2. Леко, слабо, внимателно. Бутни го полека.
3. Разг. Тихо, кротко. Влизам полека.

Грешни изписвания (3)

  • полекъ
  • пулека
  • пулекъ