тежко

нареч.
1. Много, прекалено. Тежко натоварен кон.
2. Бавно, мудно, тромаво, едва. Стъпвам тежко.
3. С голямо затруднение, изтощено, без сила, едва. Тежко си поемаха въздух.
4. С важност; авторитетно, надменно. Започна да говори тежко.
• Спя тежко. 1. — Спя непробудно.
2. Спя неспокойно.
• Тежко ми — (или ти, му, ѝ, ни, ви, им) е. 1. Лошо ми е.
2. Измъчва ме нещо.
3. На какво. Изпитвам тежест, болка. Тежко ми е на стомаха.

---

нареч. Разг. За израз на съжаление, съчувствие във връзка с предстоящи нещастия, беди. Тежко̀ ѝ, да знае какво я чака!