трудно

Речник на българския език

1. тру̀дно — наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч. С усилие, мъчно. Старата жена вървеше трудно по неравния път.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • трудну

2. трудно — ср. р.

трудно е производна форма на труден (ср. р.).

Връзки